Замисляли ли сте се как влияе храната на настроението и начина по който се чувстваме, не само физически, а психически и емоционално.

Точно върху тази връзка ще поразсъждавам в тази си статия, защото този аспект на въпроса често се пропуска дори и от хора, които са наясно, че физическото здраве е пряко свързано с начинът по който се храним.

Аз съм човек, който за да се чувства добре в кожата си и да изглежда приемливо трябва много да внимавам с храненето, за съжаление това е положението, никога не съм била от онези щастливци, които могат да не мислят с какво се хранят и да грабнат първото нещо, което им се е дояло. Не, при мен никога не е било така, аз винаги си плащам дори и за малкото прегрешение било с това, че на следващия ден ще съм зверски подпухнала, или че ще отключа чудовището, което ме кара съвсем безволево да ям без да мисля.

Едно от най-важните неща, които открих е колко емоционално съм свързана с храната, години се борех с този проблем, който сигурно никога няма да мога напълно да овладея. Някога изпадах в доста депресивни състояния и използвах като отдушник храната и по-специално супер нездравословни неща като сладоледи, сладкиши, пици и всякакви разновидности на джънка, имала съм периоди когато не исках да излизам навън, защото се чувствах ужасно в тялото си, това ме караше да преяждам още повече и съответно да се чувствам още по-зле. Когато се стягах в някакъв момент започвах да издевателствам над тялото си в обратна посока с глад, ядене само на ябълки и кардио до полуда, така до следващия краш.

Живеех по този начин години и белезите от това, което си причинявах никога няма да изчезнат. Трябваше ми много време в което работих върху себе си, четох, експериментирах и отсявах работещо от неработещо. Разбира се всички тези проявления на нездраво поведение бяха причинени от психическа нестабилност и разни други емоционални натрупвания и проблеми, които години наред се опитвах да заровя дълбоко в подсъзнанието си.

Освен всичко, което се опитвам да правя като работа върху емоциите си, започнах да се самонаблюдавам и да откривам все по-тясна връзка на начинът по който се храня и начинът по който се чувствам чисто емоционално и ментално. Както вече споделих, преди имах проблеми с паметта и изпитвах трудности да се съсредоточавам, интересното е, че когато бях зле, не осъзнавах че имам такива проблеми, мислех си, че всички хора се чувстват така и приемах сънливостта си и вечната умора, която чувствах като нещо напълно естествено. Нещата ескалираха когато вече от десет години не бях яла месо и бях на строго веганска диета към 40 дни, в този период наистина се чувствах най-зле. Буквално ми беше трудно да ставам от леглото и да се движа, в този момент вече сериозно ми омръзна, а и честно казано подозирах, че съм сериозно болна.

Започнах да изучавам храненето и връзката му със здравето, за мен преломен момент ще си остане книгата за пшеницата на д-р Уилям Дейвис, тази книга ми обърна разбиранията за всичко на 180 градуса. Реших се да започна да ям месо и започнах да включвам по хапка през седмица, после през ден докато в един момент не можех да се владея и всичко което искам беше да ям само и единствено месо, до такава степен, че близките ми още се шегуват с мен когато си спомнят как сутрин с кафето вместо бисквити хапвах луканка. Но фактите са такива, бях така обсебена от месото около месец, защото може би това е бил отчаяният вик на тялото ми да ме спаси от пропастта към която го тласках.

Не мога да опиша какво беше чувството когато спрях всякакъв вид глутен и бързи въглехидрати, все едно се разкъса дебелата пелена покриваща мозъка ми и всичко се изостри, възприятията ми, спомените ми, начинът ми на мислене.

Целият ми опит и нещата през, които преминах са свидетелство за това какво огромно значение има какво точно слагам в устата си. Не ме разбирайте погрешно не отричам вегетарианското хранене, напротив мисля, че може да бъде много полезно, всъщност аз в този си период просто се хранех много високовъглехидратно и приемах всякакъв джънк, така че не това е смисъла на статията ми.

Смисълът е, че трябва да обръщаме повече внимание на себе си и да се самонаблюдаваме. Няма универсална рецепта за всички, затова наблюдавайте как се чувствате след яденето на определена храна, дали ставате сънливи, раздразнителни, дали огладнявате след час или дали сте в лошо настроение без причина. Следете в какво настроение се събуждате и дали сте свежи и отпочинали сутрин, всичко това са сигнали, които тялото ви подава, дали ще го чуете и ще направите ли нещо по въпроса зависи изцяло от вас.

Съветите и препоръките в този сайт (www.paleofit.org) са информативни, те по никакъв начин не са предназначена за самолечение и самодиагностика. Собственикът на сайта не носи отговорност за публикуваните съвети, препоръки и други материали. Ползвателите на сайта, не следва да прилагат съветите буквално, преди да се консултират с медицинско лице.

Пожелавам ви прекрасен ден!

Написана от: Ваня Стоянова

Може и да харесате също:
За ранното ставанеПетъчни мисли - за скептиците и циниците

Остави съобщение:

,

(по желание)

Няма коментари.