Диетите с ограничен прием на въглехидрати са много популярни и най-разнообразни от такива, които не позволяват повече от 20 гр. на ден до другата крайност – тези, които приемат, че ниски въглехидрати са до 100 гр. на ден. Дали и до колко ще се ограничим, всъщност зависи изцяло от това доколко сме толерантни към приема на въглехидрати, каква е дневната ни активност и какви цели сме си поставили.

Всеки, който се интересува от храненето, знае че ограничаването на въглехидратите има редица положителни ефекти, които не се ограничават само до загубата на тегло, но също така подобряват общото ни здравословно състояние. В идеалния вариант в човешкото хранене не би трябвало да присъстват бързите въглехидрати, които рязко вдигат кръвната захар и принуждават панкреасът да произвежда много инсулин. Тези пикове и спадове на кръвната захар действат много стресиращо върху тялото и ако това е станало част от ежедневието ни, след време рискуваме да се разболеем.

Можем да избегнем здравословните проблеми, ако ограничим приема на бързи въглехидрати и наблегнем на бавните. По мое мнение, едно балансирано хранене би следвало да съдържа 30 % въглехидрати, 40 % мазнини и 30 %  протеини, разбира се тук разглеждам нещата в най-общ план, пак повтарям, че всеки човек е индивидуален и би следвало храненето да се прецени според случая.

Как работят диетите с ниско съдържание на въглехидрати?

Предимствата на диетата с ниско съдържание на въглехидрати се дължат на намаляване или в някои случаи на почти изцяло елиминиране на глюкозата. Глюкозата или други молекули, които се превръщат в глюкоза в процеса на храносмилане, се откриват във всички въглехидратни храни – зърнени храни, бобови растения, нишестени зеленчуци, плодове, подсладители от всякакъв вид – ядки, семена и зеленчуци.

След като глюкозата от въглехидратите вече не е достъпна като енергия за тялото, поради ограниченият ѝ прием, тялото започва да използва другият източник на енергия с който разполага, а именно мазнините. Предпочитания източник на енергия за тялото е глюкозата, но организма не е в състояние сам да произвежда глюкоза, той може да съхранява определено количество в мускулите и в черния дроб, под формата на гликоген, но цялото складирано количество може да ни стигне за не повече от 24 часа. Когато глюкозата е изчерпана и когато не си набавяме достатъчно количество с храната, тялото започва да превръща мазнините в гориво – за щастие ние разполагаме с големи запаси от това гориво, под формата на нашата собствена телесна мазнина.

Ето и няколко конкретни доказани ползи от ограничаването на въглехидратите:

Бързо и лесно отслабване. Когато става въпрос за намаляване на теглото, броенето на калории може да ни подлуди, но ако вместо това започнем да обръщаме повече внимание на вида и качеството на храните, които ядем и се фокусираме върху разумното хранене ще постигнем много по-добър и траен резултат. Диетите с ниско съдържание на въглехидрати ни помагат да отслабнем, без да се чувстваме гладни или да се налага да броим всяка калория. Проучване от 2014 г. е установило, че диетите с ниско съдържание на въглехидрати са по-ефективни за намаляване на теглото и намаляване на сърдечно-съдовите рискови фактори в сравнение с диетите с ниско съдържание на мазнини.

Защо диетите с ниско съдържание на въглехидрати са толкова ефективни дори при хора, които срещат големи трудности с отслабването. Когато ядем храни с високо съдържание на захар и въглехидрати, хормонът инсулин се отделя като реакция, за да се понижи кръвната захар. Инсулинът често се нарича „хормон за съхраняване на мазнини“, защото една от задачите му е да сигнализира клетките за съхраняване на възможно най-много енергия, а когато тази енергия не може да се изразходва изцяло излишъка се складира под формата на телесни мазнини.

Чрез елиминирането на въглехидратите от диетата и поддържането на ниските нива на гликоген в организма, можем да предотвратим освобождаването на инсулин и съхраняването на мазнините. По-малкото количество инсулин, който циркулира в кръвообращението, означава, че тялото е принудено да използва всички свои гликогенни хранилища, а след това да достигне до мастната тъкан (телесна мазнина), за да си достави необходимото гориво.

По-добра когнитивна функция. Мазнините и въглехидратите обикновено имат обратна връзка в диетата ни. Повечето хора нямат проблеми с набавянето на достатъчно количество протеини, но обикновено, колкото повече въглехидрати и захари ядат, толкова по-малко здравословни мазнини консумират. Това е проблем, защото се нуждаем от здравословни мазнини за добра мозъчна функция, контрол на настроението и регулиране на хормоните. Докато първоначално след консумация на захар или високовъглехидратна храна се чувстваме ободрени, не след дълго започваме да изпитваме умора, сънливост и раздразнителност.

Захарта е пристрастяваща и има драматични ефекти върху мозъка, особено когато става въпрос за увеличаване чувството на глад, тревожност и умора. От друга страна, някои видове здравословни мазнини, включително холестерола, действат като антиоксиданти и прекурсори на важни мозъчни молекули и невротрансмитери, които контролират ученето, паметта, настроението и енергията. Нашият мозък до голяма степен се състои от мастни киселини и изисква постоянен поток на мазнини от храната ни, за да функционира оптимално.

Доклад от 2012 г., публикуван в „The Journal of Physiology“, открива доказателства за силни метаболитни последствия от диета с високо съдържание на захар, съчетана с дефицит на омега-3 мастни киселини върху когнитивните способности. Тези ефекти се дължат на асоциирането на консумацията на високи количества глюкоза и инсулиново действие, които контролират медиаторите на мозъчната стимулация. Както може да се очаква, нездравословното хранене с високо съдържание на захар, но с ниско съдържание на здравословни мазнини, като омега-3 мастни киселини, е свързано с по-ниски когнитивни резултати и инсулинова резистентност.

Изследователите са открили, че хората с най-висока инсулинова резистентност имат по-нисък кръвен поток към мозъка и следователно по-малко пластичност на мозъка. Това се дължи на факта, че инсулинът увеличава притока на кръв, за да стимулира доставянето на глюкоза до мускулите и органите, включително мозъка. Тази му функция спира, когато някой развие инсулинова резистентност във времето вследствие на висок прием на захар и въглехидрати, което води до намаляване на перфузията на мозъчните тъкани и активност.

Продължава тук

Пожелавам ви прекрасен ден!

Написана от: Ваня Стоянова

Остави съобщение:

,

(по желание)

Няма коментари.