Всеки вероятно знае, че захарта не е най-добрата храна, която може да изберем, ако искаме да подобрим здравето на мозъка си. Но знаем ли всъщност колко вредна е тя. За да разберем, тук ще разгледам една от страните на проблема (за захарта наистина може да се изпише много), а именно: как захарта влияе на нивата на физическия и психическия стрес.

Захарта и двата вида стрес

Преди да продължа, накратко ще опиша разликите между двата вида стрес, психологически стрес изпитваме когато се явяваме на много важно интервю за работа или на труден изпит.

Физическият стрес е свързан предимно с нашето тяло, може да бъде предизвикан от: висока или ниска температура, тежка тренировка, болести, инфекции и т.н.

Важно е да отбележим също, че психологическия стрес винаги предизвиква и физически стрес. Докато физическият може да не предизвика психически, дори напротив – може да го премахне.

Типичен пример за това е дългото тичане, при което психически се разтоварваме (това се отнася, разбира се за тези от нас, които изпитват удоволствие от тичането), а физически се уморяваме и стресираме.

Яденето на захар доказано облекчава краткосрочния психологически стрес, но причинява дългосрочен физически стрес в мозъка ни, това може да доведе до сериозни проблеми с паметта и пространственото мислене.

Захарта намалява стреса 

Изпитваме глад за захар при стресови ситуации и за това си има чисто научо обяснение.

В едно изследване давали на участниците по три пъти на ден подсладена напитка, единствената разлика била, че едната група получавала напитка подсладена с аспартам, а другата със захар. Експериментът продължил две седмици, а резултатите показали, че хората консумиращи захар намалили нивата на стресовия хормон кортизол, а също намалили и количеството което произвеждали от него когато били подложени на голям стрес, това ги накарало като цяло да се чувстват по-спокойни и да не раеагират остро на стреса. В заключението на изследването се казва, че това чувство за спокойствие, прави някои хора по-предразположени да консумират захар в стресови ситуации и съответно ги прави по-уязвими към напълняване и затлъстяване.

Друго изследване установило, че плъхове подложени на голям стрес, но с различна диета, реагират по различен начин на стреса. Тези, кото са хранени със захар и мазнини били по-спокойни от останалите, хранени със здравословни храни.

Ако погледнем тази реакция от еволюционна гледна точка нещата придобиват смисъл, всъщност гладът за висококалорична храна е пряк отговор на стреса с който сме се борили в миналото. Предците ни са били изправени пред наистина тежки условия, за да оцелеят е било необходимо да се борят със студ, глад и много други непредвидени опасности. За да могат да преодолеят всичко това на първо място им е било нужно да си набавят необходимата енергия.

Гладът за сладко може да се определи като остатъчна еволюционна (първична) реакция на тялото ни към заобикалящата го среда. Само че, съвремието ни предлага висококалорична храна в изобилие, без реално тя да е необходима на организма ни. За съжаление този древен механизъм заложен в нас все още работи и е в основата на това да прекаляваме с храните богати на захар и мазнини. Така че не бъдете прекалено строги със себе си когато попадайки в стресова ситуация първата ви мисъл е за бисквита или шоколад – това е нормална реакция, която е продиктувана от древния ви мозък.

Захарта е опасна именно заради това си свойство, че наистина облекчава стреса в краткосрочен план и понеже това ни помага да се почувстваме по-добре почти веднага, е много трудно да издържим на изкушението да посегнем към нещо сладко, когато сме подложени на голямо напрежение.

След като вече знаем как работи мозъка когато е под стрес, можем с ясно съзнание да поемем контрол над ситуацията.

Добри алтернативи, които намаляват стреса и кортизола са: физическата активност, която е умерена и ненапрягаща, като разходка сред природата, практикуването на йога, медитацията, а ако наистина сме гладни е добре да се нахраним с качествена храна.

Като цяло, ако се храним здравословно и изключим (или поне намалим) консумацията на захарни и пакетирани храни много по-добре ще разчитаме сигналите, които тялото ни изпраща и ще ни бъде лесно да установим кога сме наистина гладни и кога гладът ни е „фалшиф“, т.е. предизвикан от стреса.

В заключение искам още веднъж да отбележа, че макар и в краткосрочен план захарта наистина да помага да се преборим със стреса, то тя може да доведе до катастрофални последици в дългосрочен план, увреждайки здравето на мозъка ни.

Понякога бързото решаване на проблема само го задълбочава за в бъдеще.

00-sugar-lips-TS-152970130

Пожелавам ви прекрасен ден!

 

 

 

Написана от: Ваня Стоянова

Остави съобщение:

,

(по желание)

Няма коментари.