Така наречения маратон се състоя на 18-ми този месец, казвам така наречен, защото дистанцията беше сравнително къса само 13 километра. Съвсем случайно научих за това тичане и спонтанно се записах седмица преди състезанието, това което ме привлече беше маршрутът, който минаваше през централната част на София и през три парка. Трасето наистина си заслужаваше, а организаторите от „Бегач“ както винаги бяха на ниво.

За съжаление се убедих, че тази дистанция определено не е моята, твърде къса ми е, а аз не съм достатъчно бърза тези 13 километра, за да успея да направя някакво сносно бягане, но все пак успях да подобря личните си рекорди, а това никак не е малко.

Истината е, че ми беше страшно трудно да поддържам толкова висока скорост, но състезателната ми натура и този път издевателства над тялото  и се заставих да дам абсолютно всичко от себе си. Какво да се прави явно на състезания винаги ще съм така, което не е толкова зле, защото си мисля че в някакъв момент трябва да достигнеш до ръба на възможнстите си, а когато тичам с много хора това ме мотивира да дам наистина абсолютно всичко на което съм способна.

И така, нека започна от момента малко преди старта, постарах се да закуся около час преди началото, изпих едно кафе, изядох един банан с доза протеин и блокче черен шоколад. Изборът на закуска беше сполучлив – имах енергия до самия финал.

Първото, което ми направи впечатление беше броя на участниците, впоследствие разбрах че сме били почти триста човека, стартирахме малко след 9 часа и разбира се както винаги аз се хвърлих с всички сили. Първите километри бях добре, но към петия, който беше из Борисовата градина започнах яко да издъхвам, особено в една хълмиста част бях на ръба. Точно в този момент ме атакуваха и любимите ми мисли как ще се откажа и защо изобщо си причинявам подобни неща и мрън-мрън-мрън… Успях да се овладея и да продължа сваляйки темпото, съответно и пулса си, когато започнах да дишам що-годе нормалко успях да разкарам и дразнещото гласче от главата си. В един момент към 7-мия километър вече влязох в моя си ритъм и заковах пулса си около 173-4, така можех да тичам още 20 километра, само че в случая това не ме устройваше, защото скоростта ми беше твърде бавна за тези 13 километра, потичах до 11-тия километър с удобно темпо след което влизайки във финалните километри си наложих убийствена скорост, така и финиширах. Успях да се класирам към средата на 35-то място от 88 участнички. Като цяло и по-назад да бях пак нямаше да е драма, все пак не мястото е важно, по-важното е беше, че си дадох ясна сметка, че тази дистанция изобщо не е за мен, ако на 21 километра винаги влизам в десетката, то тук съм средна работа, поне подобрих личните си рекорди на 5 и на 10 километра, което не е малко постижение, 5-те колометра ги свалих с 3 минути, а десетте с 8, което никак не е зле.

Не ми хареса този „краш“ момент, който имах, когато ми се дорева на петия километър, да признавам си, изпаднах в ужасно самосъжаление и бях наистина на косъм да се откажа. Радвам се че успях да се взема в ръце и да се преборя с тази си слабост, не само не се отказах, а наистина тичах с всички сили до самия финал.

Всяко участие ме учи на нещо, тук се научих на смирение, защото тичането те поствя точно на мястото което заслужаваш, трябва да се примириш с ограниченията си, които имаш в този момент и да преглътнеш егото си. Радвам се че участвах, припомних си смисъла на всичко това, че всъщност се състезаваш само и единствено със себе си.

А, поглеждайки извън мен, държа да отбележа, че съм наистина очарована от всички тези активни хора, които тичат и спортуват – бяхме почти ТРИСТА човека!!!

Прекрасно е да видиш толкова много усмихнати лица в неделя сутрин и да споделиш това прекрасно изживяване с всички тях!

20160918_104748

Пожелавам ви прекрасен ден!

 

Написана от: Ваня Стоянова

Може и да харесате също:
Лятната ми ваканция (29.07 - 15.08.2017г.)Дневник 13.07.2017 г.

Остави съобщение:

,

(по желание)

Няма коментари.