Ще ми се да обърна внимание на онези хора, които са ежедневно в залата, имат понятие какво правят и горе-долу са си структурирали една добра програма, ако си бяха определили и някакъв разумен срок за постигане на резултатите всичко щеше да е супер и аз сега щях да пиша статия за нещо друго. Но нетърпението, бързането и искането на невъзможни резултати е темата по която си разсъждавам, чудя се как може наглед разумни и интелигентни хора (във всяко друго отношение) да си причиняват подобни неща. Защо когато опре въпроса до това как изглеждаме и какво очакваме, разумът изчезва, заговаря суетата и ставаме неразумни, нетърпеливи и склонни да правим чутовни глупости.

Накратко, претренираме тогава, когато не даваме необходимата почивка на тялото ни да се възстанови от тренировката, когато тренираме ние натоварваме не само мускулите, а също нервната система и сърцето, за да се възстанови и да имаме положителен ефект на организмът му е необходим известен период в който трябва да почива. Ако го лишим от почивка, тогава в тялото започват катаболни процеси, чието натрупване има негативни последици за здравето ни. Нека не забравяме, че мускулите растът по време на почивката, когато имаме необходимите знания с далеч по-малко усилия ще постигаме желаните резултати.

Но за съжаление, това което виждам в залата е едно огромно напъване и мъка да се извадят плочките или да се свалят заветните килограми на всяка цена, без да си дават сметка че буквално залагат здравето си.

Но нека да погледнем отблизо умореното момиче на пътеката, което от два месеца я кара на под 900 калории дневно (защото, нали трябва да е в дефицит) и от месец тренира ежедневно, като понякога има по две тренировки дневно, в „почивния“ си ден има „само“ 40 минути кардио. Какво ли става с тялото й, ами то влиза в режим на оцеляване, ситуацията при която имаме системно недохранване от една страна и непрекъснат стрес от ежедневните тренировки от друга, няма как да не вкара организма в този режим. Не забравяйте, че телата ни са съвършени, когато тялото трябва да оцелее, то започва да работи в пестелив режим, задържа енергията за важните органи, сърцето и мозъка, а всичко останали системи или много забавят функциите си като ендокринната или напълно спират да функционират като половата.

Как ни се отразява това като усещане, ами на първо място сме уморени – винаги дори и след ставане от сън, сънят става накъсан, трудно заспиваме, трудно се съсредоточаваме, ставаме раздразнителни и нещастни, депресирани сме и винаги сме в лошо настроение, енергията ни е на нулата, появяват се чести аритмии, главоболие, задъхване, кожата ни става суха, а ноктите чупливи, при жените изчезва месечния цикъл.

Изобщо тялото ни всячески ни крещи, че нещо не е наред, в този момент трябва да спрем и да си дадем пълна почивка. На първо място да спрем всякакви тренировки за известно време, да се наспиваме (поне по 10 часа) и да започнем да се храним нормално, повярвайте ми няма човек, без значение от ръста му, който да може да функционира нормално на под 1200 калории дневно (говоря за здрав човек).

Иска ми се повече хора да осъзнаят, че здравето е най-важното нещо и да използват тренировките и храненето за укрепване на здравето, а не като самоунищожителни методи за постигане на „мечтаната визия“ на всяка цена.

Истината е че щетите, които можем да нанесем на тялото и психиката си в рамките на няколко месеца след това ще ни костват години възстановяване, защото веднъж подложили организма на такъв стрес, после е много трудно да го накараме да заработи нормално и всички системи, органи и хормони да намерят предишния баланс.

Иска ми се преследвачите на съвършени тела да подхождат малко по-разумно, искаше ми се някой да ми беше казал всичко това преди десет години, друг е въпроса дали бих го чула…

Пожелавам ви прекрасен ден!

Написана от: Ваня Стоянова

Може и да харесате също:
Дневник 15-17.07.2017 г.Дневник 14.07.2017 г.

Остави съобщение:

,

(по желание)

Няма коментари.