Всеки път когато във фийда ми се появи поредното разголено объркано същество си казвам, че е време да напусна всички подобни групи, но не го правя поради една-единствена причина, а тя е че се опитвам да бъда стъпила в „реалността“ поне с единия крак. Напоследък ми се случи да контактувам с доста различни от мен хора, различни във всяко отношение, като емоционалност, възпитание, темперамент и виждане за света, та сблъсъка ми с тези различни от мен хора беше наистина смазващ (за мен). За малко загубих здрава почва под краката си и го изживях наистина много по-сериозно отколкото ми се искаше. Та това ме накара да призная нещо, което отдавна съм осъзнала, а то е че живея в един уютен балон, контролирайки почти изцяло средата си и хората, които допускам около себе си, за щастие имам възможността да го направя и това е прекрасно. Но понякога когато ми се наложи да изляза от комфортния си балон го изживявам много емоционално. Малко се отплеснах, но исках да обясня, защо все още участвам в разни подобни групи, а именно – за да държа под око „реалността“. Та от тези групи като цяло очаквам абсолютно всичко, но въпреки това на моменти успяват да ме изненадат и да ме хванат неподготвена с някакво мнение.

Ето споделям и какво ме накара днес да седна и да си излея мислите тук… В групата за тренировки, едно момиче се жалваше, че от почти цяла година тренирала (какво, колко и как беше преценила да ни спести), да, признаваше си, че започнала да обръща внимание на храненето едва от месец-два, но все пак…, защо не получавала резултата, който желаела. А какво мислите очаквала младата дама, която от цяла година се скъсвала от тренировки – тялото на Ивет Лалова… да… това били очакванията й.

Мдааа… Разбира се реагирах доста първосигнално и доста се посмях, не съм от хората, които по принцип отделят време и нерви да пишат мнения и после да влизат в напълно безсмислени „разгорещени“ спорове из групите, които не водят до нищо конструктивно, най-много да завършат с някаква обида. Та разбира се нищо не написах, посмях се и се захванах да си върша работата, но някак си това нещо се загнезди в мен, не можех да спра да мисля за цялата тази безумица. Нямам намерение да ви подценявам с обяснения как и защо изпълнението на подобно желание граничи с научна фантастика. Нещо друго не ми даваше мира в случая, а именно подценяването на труда, лишенията, мъките и жертвите, които се полагат с години от елитните спортисти. Нима, някой си мисли, че като се понапъне мъничко и за година или две ще се доближи до визията и постиженията им. Толкова арогантни и самозабравили се хора ли има, които си мислят „ей щом този по телевизията го прави, защо да не мога и аз?!“…, не че е лошо да имаш мечти, но трябва да знаеш към какво точно си се устремил и каква цена ще се наложи да платиш. Да не говорим, че в случая не искат постиженията, а визията… уф… не знам и аз защо така се запалих от тази глупост.

Както казах по-горе може би излизането от зоната ми на комфорт ми показа, че е пълно с вечно недоволни мързеливи мрънкачи, които искат всичко сега – веднага, но без да са готови да положат и мъничко усилие.

За щастие в моя балон е пълно с хора, които са контрапункт на недоволните мързеливци, те са позитивни, знаещи и можещи личности, които не спират да търсят и да се развиват. Благодаря ви, че ви има вдъхновяващи хора, без вас щяхме да живеем в ужасен свят!

Прекрасен ден!

Написана от: Ваня Стоянова

Може и да харесате също:
Петъчни мисли - за скептиците и циницитеЛятната ми ваканция (29.07 - 15.08.2017г.)

Остави съобщение:

,

(по желание)

Няма коментари.