Дали е полезно да си водите дневник – разбира се, даже насърчавам всеки с когото работя да го прави, искам подробен отчет поне в началото. Мисля че е изключително важно да можеш да се върнеш назад и да погледнеш откъде си тръгнал, а и ако си напълно честен и не пропускаш нищо веднага може да откриеш къде грешиш и да се поправиш без да губиш излишно време. Винаги поощрявам хората около себе си да се самонаблюдават и опознават, за да не се изненадват впоследствие от някоя реакция на тялото си. Така че съм категорично за да си записваме храната и движението, особено когато сме на нов режим или в началото на някаква тренировъчна програма.

Аз лично от години си водя подробни тренировъчни дневници, в които вписвам понякога и храната – особено, ако започвам нещо ново, като броене на калории, увеличаване/намаляване/зареждане с въглехидрати, спиране на определени хранителни вещества като захар, лактоза, глутен и т.н., записвам си също как съм се чувствала, колко съм спала и нивото си на енергия. След като стъпя стабилно в режима спирам да записвам храната, защото имам неприятния навик леко да се вманиачавам, а и в един момент страшно се отегчавам и за да не зарежа абсолютно всичко просто оставям само тренировките. Имам няколко изписани тетрадки и сега мога да се върна две-три години назад на днешната дата (или поне в този период от месеца) и да ви кажа как съм се хранила и как съм тренирала, полезно и информативно е да си водиш такъв тип дневник. Ако си по-екстровертен има сайтове където може да си направиш публичен дневник, което действа мотивиращо на някои хора, но трябва да сте подготвени и за купищата непоискани съвети и мнения от напълно непознати, които ще размахват пръст и ще ви обясняват къде грешите – за съжаление по тези форуми е пълно с подобни досадни, а понякога и откровено агресивни типажи. Това е и първата причина, която ме спира да публикувам дневниците си тук в сайта.

Понякога съм доста крайна и екстремна, не мисля, че моите търсения и опити биха помогнали на някой друг, особено ако е начинаещ, да постигне желания резултат. Признавам си, че се впускам в малко странни експерименти, но обичам да изпробвам различни тренировъчни методи и хранителни режими, преди да ги споделя или препоръчам, но не бих посъветвала никой да си причинява подобно нещо. Ентусиазират ме разните предизвикателства и ако нещо ми звучи смислено и логично го опитвам върху себе си, макар и да е малко крайно.

Също така не обичам да влизам в обяснителен режим и постоянно да се оправдавам пред напълно непознати, защо правя нещо по този начин, не бих искала да си губя времето в безсмислени спорове и някой да си излива негативизма върху моята личност – то пак може да го прави, но не ми се иска да давам допълнителна храна на тези скитащи се из пространството негативни хора, които обожават да си запълват купищата свободно време заяждайки се по групи и форуми. Всъщност преди няколко месеца когато споделях тренировките си, по-конкретно подготовката си за маратона, станах жертва на цял рояк  „бегачи-разбирачи“, които ми размахвха пръст и ми обясняваха колко грешно правя нещата, напълно незапознати с цялата методика на тренировките ми. Когато се опитах да им обясня защо процедирам по този начин, вместо някой да обърне внимание на думите ми и да заформим някакъв що-годе конструктивен диалог, те се впуснаха да ми обясняват колко много знаят и че не са и чували за подобни тренировки, следователно щом те не са чували, вариантите са само два, а именно: Ватиант 1 –  подобни тренировки изобщо не съществуват или Вариант 2 – такива тренировки няма как да проработят (не че някой е пробвал или пък го интересуват резултатите на спортисти, които следват програмата). След доста изгубено време в безсмислени спорове, които в края взеха да се превръщат в лични нападки и откровени обиди, спрях да се забърквам в подобни „дебати“. Мисля, че моята философия за живота би подразнила доста от точно този тип хора и заради това вече съм по-пестелива откъм споделянето. Предпочитам да направя обобщение кое как работи или не работи при мен, но да минавам в ежедневен обяснителен режим, нямам време, нерви и желание.

Всъщност може би най-важната причина, поради която не си водя публичен дневник е, че може някои хора да се подведат и сляпо да копират какво точно правя, а това няма да е от полза за никого. Целта, която се опитвам да постигна със сайта е точно обратната – да накарам повече хора да се замислят как и защо се хранят и тренират по определен начин. Искам тук да е мястото където може да се намери една богата палитра от информация и на база на знанията си и личния си опит всеки сам да си изгради собствен режим, а ако не може (не разполага с необходимито време например) винаги може да се обърне за помощ към някой като мен. Ако просто споделям как се храня и тренирам и ако някой дословно следва моят начин на хранене и трениране едва ли ще получи същите резултати, повярвайте ми казвам го от опит. Когато не се съобразяваш със собствените си нужди и възможности вероятността да си навредиш или просто да си изгубиш времето е огромна.

Третата причина е че не вярвам подобен дневник да мотивира особено много хора, както вече казах, не мисля че индивидуална програма изготвена конкретно за някой би дала резултат при друг. Освен това нямам нужда да си подхранвам егото и да си повдигам самочувствието размахвайки пръст видиш ли колко съм желязна, колко сляпо следвам поставените цели (защото изобщо не е така), или  пък да качвам купища снимки на тренировките и на храната си – да вярно е, че снимам понякога и в залата и в кухнята, но го правя инцидентно и само когато има какво да покажа, ако трябва да го правя всеки ден, това би изгубило смисъл и би ме отргчило.

Малко се отплеснах, но исках, чрез поста си да отговоря едновременно на всички, които попитаха и второ да ви насърча да си направите дневник, а дали ще е публичен или таен, въпрос на личен избор.

Пожелавам ви прекрасен ден!

Написана от: Ваня Стоянова

Може и да харесате също:
Промените в храненето миЛятната ми ваканция (29.07 - 15.08.2017г.)

Остави съобщение:

,

(по желание)

Няма коментари.