Лятната ми ваканция свършва днес и бих искала да опиша как почивах това лято, как се храних и тренирах. 

Тази година почивката ми беше изключително приятна, бях обградена с най-близките си хора, имах време за четене, движение и изобщо за всичко. Прекарах десет дни при баба ми, която е моят пример за здрав човек, тя е на 86 години – този декември ще навърши 87, но годините не я спират да бъде толкова активна, колкото са малко от днешните млади хора. През целия ден е навън и е в движение, гледа огромна градина, която е пълна с домати, краставици, тиквички, тикви, патладжани, чушки, дини, пъпеши, сливи, круши, лешници, царевица, грозде – истински рай! 

 

През цялата почивка храната ми беше 90% домашна (включително яйцата – пъдпъдъчи и кокоши), движението ми не беше особено много – изразяваше се в ежедневно тичане (рано сутрин между 4 и 6 километра понякога съчетано със спринтове), малко клекове и напади и задължителното раздвижване на ставите веднага след ставане, това изчерпваше тренировките ми. Като цяло идеята ми беше да разтоваря малко психически и физически от тренировките, които правех, защото усещах една умора, която бях натрупала през последните месеци.

През периода сънят ми беше средно 7-8 часа, научих се да ставам в 6:30 заради тичането, понеже ако не станех рано после в жегата ставаше невъзможно да се тича, за това пък си лягах към 22:00 часа, а понякога и по-рано.

Не съм гледала никаква телевизия, бях ограничила и влизането в интернет до минимум, връзка почти липсваше, а когато имаше беше отчайващо бавна. Нямах компютър, само телефон, който както казах беше почти без сигнал – да още има такива места из страната, но това ми помогна да не се изкушавам да цъкам безцелно.

През целия ден бях навън, прибирах се в къщата единствено, за да спя, беше приказно, само птича песен и тишина, не мога да опиша колко добре се почива, когато не си заобиколен от излишен шум.

Водата, която пиех беше качествена, в селото има няколко чешми от които се зареждахме с изворна вода. Изобщо имах чудесни условия от които се възползвах максимално.

Последните няколко дни от почивката ги прекарах в планината, там въздухът беше кристален, храната също беше домашна и тишината – пълна (само птици).

Тук не тичах, движението ми се изчерпваше с клекове, напади, лицеви опори и преход високо в Рила.

През периода поддържах сравнително ниско кръвно, което измервах с пенсионерска прецизност всеки ден 

Както отбелязах храната през цялото време беше качествена, ниско до умерено въглехидратна, като въглехидратите идваха под формата на плодове, от които никак не съм се ограничавала. Имаше два дни с пресни картофи (току-що извадени от пръстта), два дни хапнах и палачинки с домашно сладко и мед, млечните също консумирах, но умерено. Като цяло не си бях наложила никакви забрани, но просто имаше такова изобилие от плодове и зеленчуци, че нямаше време и място за преработени храни. Фаствах през 50% от времето, като имах 3 фаста над 18 часа (в дните когато пътувах).

Добавките бяха: Омега 3, Мултивитамини, ZMA, Пре и Пробиотици.

 

И така, завръщам се заредена и готова за нови подвизи!

Прекрасен ден!

Написана от: Ваня Стоянова

Може и да харесате също:
Промените в храненето миДневник 15-17.07.2017 г.

Остави съобщение:

,

(по желание)

Няма коментари.